Нищо освен развалини: Разбитият украински призрачен град Авдиевка
След месеци на В ожесточени битки малки групи руски войски достигнаха силно пострадалия източноукраински град Авдиевка и се опитват да се закрепят там. Малкият брой останали цивилни бягат от града в по-голям брой под безмилостен огън и докато украинските сили се опитват да отблъснат атаките. Авдиевка е вход към контролирания от Русия град Донецк. Ефективно е на фронтовата линия от 2014 г., когато започна конфликтът в Източна Украйна. Всички опити на руските войски да напреднат там са се провалили. Досега. Жители, които са избягали, и доброволци, които се опитват да евакуират други от Авдиевка, казаха пред BBC, че руските войски наскоро са превзели няколко улици в южната част на града. Един доброволец, който пожела да остане анонимен, твърди, че е бил видян за първи път в покрайнините на 19 януари. "Някои хора успяха да се измъкнат от тези райони, но това беше преди два дни", каза той. „Сега никой не излиза. Получаваме само информация, че има тела по улиците, но е твърде опасно да отидем там.“ Населението на Авдиевка е над 30 000 души преди войната. Миналото лято беше близо до 1650. Сега остават малко над 1000. Мнозина са избягали, но много са и убити. Ръководителят на военната администрация на града, Виталий Барабаш, казва, че малки руски диверсионни групи са успели да уловят към покрайнините, а не големи единици. "Не са влезли със сериозни сили. Да, имаха известен успех, но улицата, за която всички говорят - ул. "Съборна", е под наш контрол Ние ги изтласкваме", каза той пред BBC. Това обаче е първият път, когато руснаци успяват да влязат в града от началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. От миналия октомври руснаците отприщиха безмилостна кампания от артилерийски и въздушни удари. Властите казват, че само през януари са хвърлили повече от 300 управляеми авиационни бомби. И тъй като сградите му са превърнати в развалини, Авдиевка се е превърнала и в гробище като призрачен град. Мъртвите са оставени под развалините, тъй като няма нито служби за спешна помощ, нито оборудване за разчистване на останките. Влад Маховски, доброволец, който евакуира цивилни, показа на BBC съобщение от жител преди няколко дни. "Мазето, в което са били настанени хора на улица "Соборна", е ударено, много хора са загинали", се казва там. Доброволецът не успя да стигне до там, тъй като улицата сега е новата фронтова линия. Генадий Юдин и колегата му Дмитро Соловий са част от полицейското звено „Белите ангели“, което организира евакуации. Те често са първите, които пристигат на мястото на експлозии, което означава, че често са мишена на последващи атаки. По-рано този месец на мястото на въздушен удар те откриха жена, която кърви силно в къща. Наблизо проехтяха изстрели, докато се грижиха за раните й. Малко след това дрон хвърли бомба, която размина на косъм колата им. Сега много жители избягват да стоят в мазета на големи групи. Руските дронове могат да забележат къде се събират и да хвърлят бомби, казва Виталий Барабаш. Те могат да открият и дима от печките, добавя той. Въпреки бомбардировките и непоносимите условия на живот, все още има контингент от хора, които не желаят да бъдат евакуирани. Г-н Юдин каза, че много хора се страхуват от несигурността при преместване на ново място. В един от видеоклиповете, споделени от Белите ангели с BBC, те посещават възрастна жена, след като няколко ракети паднаха близо до къщата й. Те я молят да напусне, за да се присъедини към внуците си, но тя отказва. "Оставете ме да умра тук", казва им тя със слаб глас. Тя едва ходи. Сред много украинци съществува схващането, че онези, които остават в селата и градовете на първа линия, имат проруски възгледи. В някои случаи това може да е вярно, но тези, които остават в този момент - когато смъртта може да дойде всеки момент - е малко вероятно да бъдат мотивирани от политика. И ето го има увеличение на напускащите със засилване на боевете - 400 души от октомври, според военната администрация на града. Някои напускат, защото са ранени и изискват спешна медицинска помощ. „Жена ми е много болна, затова реших да напусна“, казва Виктор. „Непоносимо е. Трябва да си тръгна, за да я спася.“ Виктор е сред шестима души, които заминаха с доброволеца Влад Маховски. Те разговаряха с BBC, когато направиха кратка спирка в Мирноград, на около 50 километра (30 мили) от родния им град. Те гледаха с интерес хората, които вървяха по тротоара, а колите чакаха на светофарите. Не бяха виждали подобни сцени от близо две години. Само преди половин час, докато напускаха Авдиевка, близо до втората им кола падна снаряд, но за щастие никой не беше ранен. 79-годишната Екатерина Василивна все още трепери от пътуването през това, което сега е известно като „пътя на живота“. Три пъти снаряди и ракети падаха близо до къщата й, но смъртта на съпруга й я накара да напусне. „Той излезе да вземе хляб и не се върна“, каза тя, плачейки. Останах сам. Толкова се уплаших по време на ударите, че кракът ми се парализира. Тя изтрива сълзите от лицето си, но спомените продължават да идват. "Къщата ми изгоря, таванът се срути. Удариха къща до моята - чу се трясък и се превърна в пръст. Нищо не остана от нея." Нейният спътник, Рома, изостави своите баба и дядо, които отказаха да си тръгнат. „Баба ми е парализирана и неподвижна“, каза той. "Добре, да тръгваме!" обявява водачът. — Слава Богу, че тук е тихо! И за първи път лъч усмивка се появява на лицата на неговите пътници, докато се отдалечават от ужасите на войната.
